Гладът е едно от най-основните усещания, които човешкото тяло изпитва. Той

Гладът   е едно от най-основните чувства, които човешкото тяло изпитва. Той не е просто физическо възприятие в стомаха – гладът е комплициран биологичен и психически развой, контролиран от голям брой хормони, нервни сигнали и даже обществени и културни фактори. Да разберем по кое време сме същински гладни, а не просто подтикнати от табиет или страст, е значима част от здравословното хранене и съзнание.
Прочетете още
Физиологичен апетит – сигналите на тялото

Физиологичният апетит стартира, когато равнището на сила в организма намалее. Основният хормон, виновен за това чувство, е грелинът   – той се отделя в стомаха и изпраща сигнали към хипоталамуса в мозъка, че тялото има потребност от храна. Колкото по-дълго време не сме яли, толкоз по-високи са равнищата на грелин и толкоз по-силно усещаме глада.

Физиологичните признаци на апетит включват:
Къркорене на стомаха;Лека изнемощялост или замайване;Намалена концентрация;Раздразнителност;Главоболие (при някои хора);Слабост или тремор.
Тези сигнали са методът, по който тялото ни оповестява, че се нуждае от гориво. Ако ги пренебрегнем прекомерно дълго, можем да изпитаме по-сериозни признаци като отмалялост или даже преяждане по-късно.

Емоционален апетит – когато ядем с мозъка, не с тялото

Не всеки апетит обаче е физически. Емоционалният глад се поражда не от потребността на тялото, а от прочувствено положение – досада, стрес, горест или даже наслада. Този вид апетит постоянно се появява ненадейно, съответно за избрани храни (най-често висококалорични и сладки), и не изчезва даже откакто сме се нахранили.

Разликата сред физиологичния и прочувствения апетит е основна. При прочувствения апетит:
Усещането идва ненадейно, постоянно без предходни физически сигнали;Има мощно предпочитание за съответна храна (например шоколад, чипс);Често се появява в избрани обстановки (например късно вечер или при стрес);Продължава и откакто сме се нахранили;Често води до възприятие на виновност след хранене. 
Ролята на навика и външните фактори

Ние не се храним единствено, когато сме гладни – храненето е надълбоко обществен и културен акт. Часовете за хранене, съществуването на храна, реклама, ароматите и даже компанията на други хора могат да задействат възприятието на апетит, без значение дали действително имаме потребност от храна.

Например, в случай че всеки ден в 15:00 ч. ядем нещо сладко, тялото стартира да чака това и изпраща сигнали на апетит, даже да не се нуждае от сила. Това се нарича условен глад и може да бъде доста мощен, въпреки и не постоянно нужен.

Като се научим да слушаме тялото си, да разграничаваме физиологичния от прочувствения апетит и да реагираме съответно на неговите потребности, ние освен подобряваме питателните си привички, само че и построяваме по-здравословна връзка с храната.

Да разпознаваме по кое време сме гладни е нещо, което можем да усъвършенстваме с времето и вниманието към себе си. Гладът не е зложелател – той е потребен сигнал, който ни споделя, че тялото ни има потребност от сила. Разликата сред същинския апетит и този, провокиран от страсти или привички, е от основно значение за поддържането на здравословен метод на живот. Нека слушаме тялото си – то знае най-добре.